Първото ни Импро турне – три дни, два града, безброй усмивки

Петък, четвъртият ден от месец април. Взех Веси от Варна, минахме през Търговище за Митко и потеглихме – Игриказки на път. Предстояха ни три дни, два града извън Варна, три събития и много километри за изминаване. Първото ни официално импро турне.

Ден 1: Пловдив – музейни приказки и гледка от Небет тепе

Пътувахме дълго, но в колата си говорихме откровено – за миналото, за бъдещето, за приятелството помежду ни и за смелостта да вървим заедно в тази импро-приказка, наречена Игриказки. Веси откри в двойното огледало в колата моето трето око и след кратко видео за доказателство, се убедих, че то говори и има брада.

Красивият залез ни изпрати тъкмо когато се настанихме в Пловдив, а на следващия ден – събота – Регионалният археологически музей ни отвори вратите си. Екатерина Илиева, експерт "Изложби и събития", и стажантката София бяха нашите топли и загрижени домакини. Проведохме две събития – първо за родители с деца, а после – само за възрастни.

Признавам си – бяхме притеснени. Първа среща с пловдивската публика, нова обстановка, непознати хора. Но щом започнахме – всичко си дойде на мястото. Особено когато 2-годишната Боряна заведе майка си в спешния УНГ кабинет и след като се раздели с малката кукла от носа си успяха тримата с батко Алекс да се включат в игрите ни. В средата на импро игрите тя видя мама и бати да се забавляват и тогава се включи в групата - това беше нов рекорд за най-малък участник в нашите събития. Накрая 7-годишният Алекс мъдро заяви: „Всичко се решава с игра.“

Реакциите ни трогваха – как родителите поглеждаха децата си с нови очи, как възрастните преминаваха от „това е шантаво“ до „май се получава“. Един от участниците сподели, че за първи път от много време се е смял с цяло сърце. А пък аз изтърсих „Не мога да измисля как се чувствам“ в момент на кратка загуба на настроение по време на прекрасното време из улиците на Пловдив.

След двете събития се отдадохме на приятната компания на нашите домакини Катето и София в “Малкия двор” - мястото с най-яките пържени картофи в Пловдив. Вечерта гледахме залеза от Небет тепе. Говорихме много. Просто стояхме заедно и усещахме как нещо се случва – в нас и помежду ни. Легнахме си доволно изморени.

Ден 2: Русе – младежка енергия и гора от ръце

Неделя рано сутрин тръгнахме от Пловдив. По обяд вече бяхме в Русе, където ни очакваха над 20 млади хора – ученици от Младежкия парламент. Събитието беше в Общинския младежки дом, благодарение на Теодора Траянова и с помощта на Даниела Карагьозова.

Тук форматът беше по-близък до тиймбилдинг – импро игри, в които участниците си помагаха, слушаха се, импровизираха, изненадваха себе си и нас. Един от най-красивите моменти беше, когато видяхме буквално гора от ръце, в знак на участие и желание за изява.

Имаше хора, които се страхуваха, че не могат да се справят, че няма да се получи. Но в края на събитието вече говореха за ползите – за увереността, за смелостта, за забавлението, за общността.

А ние тримата – Миро, Веси и Митко – стояхме отстрани, слушахме ги и усещахме, че не сме просто направили събитие. Бяхме част от преживяване – и тяхното, и нашето.

Осмеляване – за тях и за нас

С това турне ние самите излязохме от зоната си на комфорт – логистика, нови пространства, отговорности, споделяния. Беше предизвикателство да пуснем контрола върху нещата, които обичаме да подреждаме и предвиждаме. Но смирението и дисциплината ни помогнаха да останем фокусирани. И доволни.

Организацията беше възможна само благодарение на добрата воля на нашите домакини – Катя и София в Пловдив, Теди и Диди в Русе. И на нашата обща мотивация да си направим 1000 километра щастие за три дни.

След финала – вече мислим за следващото

В края бяхме уморени, но някак тихо вдъхновени. Първото импро турне на Игриказки свърши, но нещо ново започна. Със сигурност ще има още – пътувания, събития, запознанства и споделени преживявания.

Защото, както каза Алекс:
„Всичко се решава с игра.“